За класическата селекция, не за генното инжинерство

Целта на класическата селекция при растенията е създаването на нови линии и сортове с подобрени стопански качества като напр. по-високи добиви, повишена толерантност или устойчивост към заболявания и неблагоприятни условия на околната среда. При селекция на декоративни растения целите са насочени към създаване на сортове и линии с променен или подобрен външен вид.

За да стартира една успешна селекционна програма е необходимо да са налице редица условия, но едно от основните е наличието на колекция от представители на съответния растителен вид/видове, които да притежават различни характеристики. Такава една колекция дава възможност на селекционера да избере подходящи представители, чийто различни качества би искал да съчетае в един нов сорт чрез серии от целенасочени кръстосани опрашвания. В една колекция може да съществува представител с високи стопански показатели на добив, но съответният представител да е податлив на промени в околната среда или заболявания, което да води до значителни загуби в години с неблагоприятни условия или да го прави неприложим за различни географски области. От друга страна друг представител в колекцията може да няма желания висок добив, но от своя страна да е устойчив на промени в околната среда или заболявания. В този случай селекционерът би искал да съчетае в един нов сорт високия добив на единия представител и устойчивостта към неблагоприятни условия на другия представител. За съжаление едно единствено кръстосване на води до създаване на нов сорт. Необходими са редица последователни кръстосвания и отбор на линии притежаващи търсени от селекционера качества, който процес заедно с регистрацията на съответния сорт може да отнеме в някои случаи десетилетия.

Класическата селекция използва до голяма степен естественото разнообразие при представителите на различите видове растения като източник на ценни стопански характеристики и създаването на нови сортове на основата на тяхното целенасочено комбиниране в резултат на вътревидови и междувидови кръстоски. Наличието на това естествено разнообразие се дължи на постепенни изменения в гените на организмите (мутации), които настъпват спонтанно и когато тези изменения не са летални се предават в поколенията. Някои мутации могат да създадат предимство за съответния организъм неприсъщо за останалите представители като му придадат ново качество. В други случаи мутациите могат да имат неблагоприятен и дори летален ефект. Процесът на възникване на такива промени е бавен и в някои случаи за увеличаване на естествено съществуващото разнообразие селекционерите използват методи на мутагенез, при което в резултат на външна намеса (напр. третиране на семена с радиация или химически агенти) се създават случайни промени в генома на третирания вид, някои от които могат да имат полезен характер и да бъдат използвани за селекция. Така например са създадените сортовете „Елейна“ и „Янина“ от ст.н.с. д-р Райчо Цветков при българската маслодайна роза (R. damascena Mill), от която в България съществува един единствен генотип, чийто представители са получени чрез клоново размножаване от общ прародител. Недостатък на метода е неговия случаен характер и липсата на информация относно броя, вида и локализацията на промените настъпили в генома на третирания вид. Модифицираните видове посредством радиационен или химически мутагенез не се третират като генетично модифицирани организми (ГМО) и не подлежат на регулиране от Закона за генетично модифицирани организми в България.