кейл

Специалистите по хранене недвусмислено го удостояват с титлата „суперхрана“. А това определение говори за разнообразния състав на хранителните активни вещества в него.  Той е на път да детронира спанака и да заеме почетното звание „Цар на зеленолистните“. Зад гърба му вече са броколите, които доставят по-малко лесноусвоим калций от него. 

Този безценен зеленчук е бил добре познат на хората още в средните векове. Дори по-рано – смята се, че в Древна Гърция и Рим бил неотменима част от менюто. Английските заселници донесли кейла в САЩ през XVII век. Според други автори той завършил триумфалния си път, като достигнал през Русия до Канада. Така или иначе, именно в САЩ го култивират в днешните му разнообразни цветове – с листа от светло- през тъмнозелени до виолетово-кафяви.

Друг аргумент в негова полза е огромното количество витамин К – дори малка порция ви осигурява необходимата дневна доза от този витамин, който е ключов фактор за регулиране на възпалителните процеси в организма. Все пак добре е в това отношение да имате едно наум – твърде високият прием на витамина не е за всеки. Ако приемате антикоагуланти, трябва да избягвате кейла, защото може да попречи на действието на лекарствата. Не е добре също да го комбинирате с млечни продукти.

Консумацията на зеленчука има силно детоксикиращо действие върху клетките. В последните години се възлагат големи надежди на кейла и да защитава стомашната лигавица от ускорения растеж на хеликобактер пилори, основния причинител на язва.
Кейлът е устойчив на сурови зимни условия, особено сибирският сорт. Можете да го откриете всяка година през есенно-зимния сезон.